| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
юли 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глог 15:26 |
|
|
Шишкавото синекрило |
Все се каня да ви разкажа за нещо, което ми се случва вече няколко пъти в градския парк. Забавих се, защото търсих подходяща снимка, за да го илюстрирам, а и защото не бях убедена дали не си въобразявам. Свързано е със срещата ми с едно и също птиче. Доста е едро – погледнете ръката си от свивката на лакътя до кокалчетата на китката… Е, някъде толкова е дълго, охранено и тумбесто. Но най-очарователното са крилата му – със сините шарки, и особената форма и цвят на клюна.
Всъщност никога не съм си падала особено по птиците. Гледала съм какви ли не животни и риби като дете (както повечето деца, предполагам), но не съм имала за дълго време нищо хвъркато. Причината вероятно е в това, че бяха подарили на сестра ми две канарчета, които сигурно са били болни, защото умряха след ден и изобщо нямам чувството да са присъствали в живота ми.
Харесах си пейка за четене и отделям два часа през почивните дни да прекарам в парка, понякога и малко повече. Мястото е встрани от основните алеи, където се нижат хората и играят децата и рядко минава друг освен засилен велосипедист. Когато вдигна поглед, виждам трева, борове, кестени и дъбове, чиито стебла са обвити в кожуси от бръшлян, и много слънчеви петна и зеленина. Мирише на пръст и влага, някакви птици непрекъснато пеят, но досега никоя не бе проявявала интерес към мен. А това странно голямо нещо вече четири пъти идва на около пет метра от мен, вдига шум да привлече вниманието – примерно бори се с някаква хартия, вчера – с нещо като орех, което бе твърде голямо за човката му, но не искаше да го остави току-така, или пърха с крила. Като го загледам, и то се вторачва с бляскавото си кръгло око и върти много смешно глава. Вместо да обходи обекта, т.е. мен, отвсякъде, ме поглежда първо с едната, после с другата си страна. Едва ли информацията е различна, но знае ли човек.
Първия път бях възхитена. Наистина птицата е изключително красива и не съм виждала такава. Не е кълвач, те са малко или много по-дребни. Не е врана, не е сврака. Много се кефи да лети ниско, но при тая охраненост не е чудно – има вероятност да не може да се издигне по-високо. Хе-хе. Макар че на Карлсон не му е пречело. Пробвах да подхвърля храна, но жестът ми не доведе до кой знае какво. Вярно, синекрилият шишко (оказа се сойка) скочи вчера от храста, на който се бе насадил, после с два-три дълги скока описа зигзаг към мен, но се отказа и офейка. Другият път ще опитам пак.
Исках само да ви кажа, че е много приятно да очаквате да видите нещо красиво и то наистина да дойде. А аз вчера го чаках и птичето дойде.
|
10 Юни 07, 15:26
 Коментари (1)
|
|
Глог
