Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« юли 2024 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        


Календар Картички

Глог 21:50
« Обратно
Неогласените диктатури
Отдавна не бях си казвала: „Ето, това е нещо, което човек не трябва да пропуска да види!”. За да не ви държа в неведение, става дума за „Фаренхайт 9/11” на режисьора Майкъл Мур. Темата, да именно темата на този филм, приличащ на публицистично предаване, е Джордж Буш, фамилията му, лъжите, манипулациите, погазването на демокрацията, човешките права и свободи, незачитането живота на своите и чуждите в името на икономическия интерес на собственото семейство, как това промени света, как се стигна до 11 септември (9/11), до войната в Ирак…

Звучи някак скучно, нали? Добре, ще ви дам няколко сцени, за да разберете, че не е.

Уж на майтап, в началото на филма Мур проследява бляскавата кариера на бизнесмена Буш, чията фамилия се занимава с петрол, а той все оглавява фирми, биещи сонди и нищо не откриващи. Аха да се разорят – появява се крупен инвеститор, налива пари и работата спи и продължава да спи. Тук се хилих – как няма, тази физиономия на пълен нещастник на лицето на американския президент ви е добре позната, и този нищо неразбиращ поглед. И ми замръзна усмивката – изборите, на които неочаквано го избраха с решение на Върховния съд, незачитайки правата на стотици гласоподаватели и подигравката с тях и представляващите ги избраници. Чудовищната подигравка – водещите телевизии да съобщят два пъти за двама различни избрани президенти.

След като е разгледал връзките на семейство Буш с арабски петролни лидери и семейство Бен Ладен и милиардите, които за 30 г. контакти е изсмукало от тях, смелият режисьор е срещу посолството на Саудитска Арабия с камера, оператор и свидетел, който заявява, че около 7 процента от капиталите на Америка са арабски дял. За секунди идват няколко полицейски коли и агент на ФБР пита режисьора какво прави там, филм ли снима… А Мур в отговор казва, че не създава неприятности с екипа си и невинно се интересува откога ФБР охранява арабското посолство, това в правомощията ли му е…

„Фаренхайт 9/11” постепенно ви вкарва все по-надълбоко. Тъкмо се смеете, че ФБР е внедрило свой човек в един клуб за мир, в който група провинциални хорица ядат сладки и обсъждат клюки, докато децата им се върдалят по килима, виждате как един друг чичка е бил изненадан в съня си за това, че в салона за бодибилдинг е споменал Афганистан, Бен Ладен, фамилията Буш – агенти на ФБР нахлули в дома му за обиск и обяснения.

Един от хората, получаващи заплата за работата си по Патриотичния закон, заявява убедено, че народът на Америка го е избрал, за да го пази и щом някой иска да напише писмо на детето си, той пък ще го прочете, ако това е начинът да си върши работата. След него – конгресмен, който обяснява, че не само този, но и повечето закони не са ги чели, като ги гласуват.

Един войник казва, че няма да се върне в Ирак и да позволи да правят това с личността му. Питат го – какво? Там едни хора убиват други, бедни хора. Преди това е показано как се набират за армията деца от най-западналите райони на Америка без пари за образование. Войната – едни бедни хора са пратени да убиват други бедни хора. Докато богатите слушат реч на Буш – „какво общество, от имащи и от имащи повече”. И той ги нарича фундамент. Тях. Дето от всички сенатори в Конгреса, над 350 човека, само 1 има син, отишъл в Ирак. И жестоката провокация на Мур – да пресреща сенаторите и да им раздава листовките за агитация на младежи да постъпят в армията, като ги пита директно ще запишат ли своите деца, ще ги пратят ли да се бият за Америка! Естествено, те избягаха, позната гледка покрай парламента и в България.

И още един израз научих, който отговаря на ситуацията и тук: „Добре за бизнеса – зле за хората.” Но човекът, който го каза, беше от страната на бизнеса, и се усмихваше. А хората с убитите деца плачеха, докато четяха писмата им, пристигнали след ковчезите от Ирак.

В тоя филм, с кадрите от войната, изгорените трупове на деца, американските войници, които стрелят по мирни граждани и после усмихнати разказват, как в танковете си пускали стерео и си пеели „Умри, копеле, умри!”, си спомних, че на всички езици хората плачат еднакво, че във всички религии отчаяните се молят на Бога, защото нищо друго не им е останало и колкото повече безчовечност виждат, толкова повече вярват, че справедливост съществува. Но справедливост – възмездие.

Малко по-късно чух по новините, че гросмайсторът Гарий Каспаров е бил арестуван и не му е разрешено да излезе от страната си, паспортът му е иззет без обяснения и си рекох: ето го другият. Руският президент Путин.

Те не търпят, когато някой изразява несъгласие, те искат всички да пеят в хор славословия или поне да мълчат.

Неогласени – две диктатури смазват всички демократични придобивки на ХХ век. Основното им оръжие е страхът. Нима не можеха да арестуват Каспаров на друго, по-дискретно място? Не, трябваше да е демонстративно. Знаете ли, че след смъртта на Анна Политковска случайно научих, че мъртъв е намерен и руският журналист, който си позволи да предположи, че Крамник наистина не играе честно, че печели не за пръв път по съмнителен начин и че в шахмата политиката движи резултатите, а не способностите на играчите? Според данни от края на март тази година:
"От 1992 г. до 2007 г. при различни обстоятелства в Русия са загинали 218 журналисти. Това нарежда Русия на второ място в света по брой убити журналисти след Ирак.
Това съобщи председателят на комисията на Обществената палата на Русия по комуникации, информационна политика и свобода на словото в медиите Павел Гусев на заседание в Налчик."

Гледах един голям, велик филм. Европейците дадоха на „Фаренхайт 9/11” награда „Златната палма” в Кан за най-добро кино-постижение на 2004 г. Американците? Помня как го игнорираха за наградите „Оскар”. Ама пък ги закопа с речта си чоекът. Но този режисьор, да, именно той, Майкъл Мур, а не някой никому неизвестен или издигнал се с цената на хиляди компромиси със съвестта си политик, заслужава за филма си Нобелова награда за мир.
20 Май 07, 21:50    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1195