|
|
 Глог 11:05 |
|
|
Сутрешни впечатления |
Сградата на кметството в центъра, чиято гарнитура са влажните олющени пейки. Мазилката – на петна и частично опадала. Надписът "Кметство" – почти изличен и забравил сам какъв цвят е била боята му. Знаме –никакво. Покривът – с обезцветени керемиди. До това сякаш напуснато по време на война здание се мъдри чисто нов, бял павилион, лъщящ и накипрен, набиващ се в погледа като кръпка нов плат на фона на протъркано грубо сукно. Заглеждам се в блестящите златни букви на вратат му. Там пише: WC.
Селата в полето наистина се различават много от селата в планината. Особено сега, през зимата, те ми изглеждат още по-бедни и оголени, отколкото през лятото. Сутрин пътувам с изгрева на слънцето и прословутите ранобудни хора никакви не ги виждам. Какво виждам ли? Къщи, издаващи пълна липса на въображение, най-често неизмазани и оставени на тухла, олющени метални врати, които сякаш няма кой да боядиса, дворове, mfдготвени за сеитба на домати и краставици през следващата година, повечето – без никакво място за цветни лехи.
Не ми пука как ще ви прозвучи, но аз българското село не го долюбвам. Уж минавам през най-близките до града и заможни села, а всичко е толкова излиняло, сиво и безлично. Няма го духът на планинското дворче, с чистите порти и врати, с грамадните градиини, пълни с разцъфнали цветя, нито свежестта, нито чистите прозорци. Тук, в равнината, често обитателите са заети с дострояване, прозорците стоят неумити, а от горните етажи се развяват найлони, запушващи зейналите отвори. За сравнение между архитектурата и дума не може да става, защото за архитектура е смешно да се говори, когато се повтаря една и съща скучна форма. Планинската къща винаги ме е впечатлявала и грабвала сърцето ми: с еркерите, големите кокетни прозорци, стремежът към повече светлина и онази дишаща варна белота, която ти се иска да подушиш, макар вече да си преизпълнен с увереност за чистота. В къщите в полските села рядко има еркери (а когато ги има, са измазани със сивкав груб цимент), балкончетата също не са често явление. Не че двуетажните къщи в равнината са рядкост. Но вижте какво въображение са проявили балканджиите в това къде и колко голяма да е верандата, откъде да тръгва стълбището, с какви парапети да е обточено. Тези хора се вълнуват от красотата, а не само от берекета, както изглежда, че е в нашите полски села. Може би и там стопаните се състезават кой повече реколта ще има, макар че животновъдството е по-застъпено. Но кой не знае какви съседски надничания и съревнования царят тук, долу, как всеки иска да натъпче двора си с какви ли не растения и как непрекъснато клюкарките сравняват на кого са по-едри и дащни корените домати и краставици. Отделно недолюбвам българското село заради опиянчването на малкото млади хора, останали негови обитатели.
|
07 Декември 07, 11:05
 Коментари (0)
|
|
Глог
