|
Рейтинг: 3.00
(105)
|
Глог |
|
За контакти |
|
Връзки |
|
Вторични мисли |
|
Александруполис |
|
Родопи |
|
Рила/Rila |
|
Последният еднорог |
|
Галерия |
|
Старини |
| БЛОГ АРХИВ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| «« | октомври 2024 | »» | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Глог 13:38 |
| « Обратно |
|
„Камино” на Шърли Маклейн | ||
|
Досега не бях чела нищо на Шърли Маклейн. Знаех съвсем повърхностно за нейните духовни търсения, както тя ги нарича, че вярва в лечението на рак чрез медитации, че е освен отлична актриса и професионална танцьорка, че е много симпатична и лъчезарна дори като възрастна дама, че е имала скандална връзка с шведския политик Улоф Палме, хм, че аз съм знаела доста неща. В библиотеката съзрях "Камино". Корицата привлече вниманието ми. Това е всъщност комплимент за една корица. Та реших да се пробвам. Отначало всичко вървеше добре, аз обичам да чета биографични книги. Шърли Маклейн разказваше какви невероятни случки са я довели най-внезапно до решението да зареже богатия си луксозен живот и да се юрне към Испания, само с една раница, побираща 3 кг. багаж, за да извърви над 400 км от дългия 800 км път до Сантяго де Компостела, известен на поклонниците християни като Камино. Беше ми интересно да прочета как се е адаптирала към пешеходството, че човек може да продължи само с една тояга и пришки, които постепенно се разрастват до рани на краката, за мазната супа, която са сервирали в подслоните, как журналистите са я притеснявали с фотоапарати дори в баните и тоалетните... И там, където се очакваше да е най-увлекателно за мен, от момента, в който започва да вижда в сънищата си хора от предишни прераждания, постепенно и все повече ме изпълваше скептицизъм. Чудя се – защо? Не че не вярвах на разказите ù, че е била мавърка, че се е виждала с Карл Велики и му е била наложница, че е разговаряла с Джон Шотландеца, дори че е достигнала в състояние, подобно на медитация, до най-ранните си животи в Атлантида и Лемурия, до състоянието на андрогинност дори. Всъщност, може би оттам вече съвсем ми се вкисна четенето, като описваше отделянето на половете от хермафродитното състояние. Моето собствено състояние мога да опиша само като нещо средно между доверие и недоверие, съчетано с усещането, че онова, което Шърли Маклейн е преживяла като мистичен опит, може да си е само нейно и на всеки човек може да му се показват различни истини. Може би всичко ми прозвуча твърде познато, банално до втръсване и инфантилно? А може би имам някакъв праг на невъзприемчивост към подобни разкази? Зная, че тази книга ще остане в съзнанието ми с два цитата, които много ме впечатлиха. Първият засяга тема, която и мен е вълнувала много и е била в основата на много от депресарските ми настроения. Защо е толкова трудно да различим духовно от интелектуално и защо е толкова гадно, когато трябва да си признаем, че между тях понякога лежи непреодолима пропаст! Ето цитата: "След като бяхме напълно съблазнени от земните стойности, от материалните и физическите удоволствия на плътта и по-скоро от интелектуалния, отколкото от духовния аспект на живота, ние заедно с другите, които познавахме и с които общувахме, започнахме да деградираме." А ето и другия цитат, който ми бе като балсам на душата – възможно било човек да е едновременно земен и духовен, да не се изсушава и да не изпада в религиозност, взираща се осъдително в жизнерадостния ход на природата такава, каквато е. "Далай Лама беше изключително приятен човек, който с часове четеше лекции без записки, а потайният заразителен смях винаги просмукваше мъдрите му думи. И беше такъв флиртаджия. Велик духовен водач, който чудесно умееше да флиртува, макар че познаването на сексуалността не беше част от флирта. Това беше духовно флиртуване. Харесваше ми – флиртуване на духа." |
|||
02 Юли 07, 13:38
 Коментари (3)
|
