Вторични мисли

Рейтинг: 3.00

(105)

Глог

БЛОГ АРХИВ

Глог 14:49

Женско парти

Неотдавна бях на женско парти. Не бях канена скоро на подобно нещо, а последния път, когато си спретнахме с бивши съученички такова, беше около Коледа. Така че веднага откликнах с радост. Питах какво да нося, казаха ми: „К’вото ти е по сърце”. Предупредих, че работя до късно, тъй че едва ли ще цъфна по-рано от девет. Пресрочих това време само с половин час.

В осветената от една нощна лампа стая край масата се бяха струпали все красиви слаби жени. Всички бяха донесли бира. И нищо за ядене! Аз не бях, но предчувствах, че така ще стане и донесох три големички порции пържени картофи и един кетчуп – за толкова стигнаха парите, които взех назаем, щото и не носех тоя ден в себе си. После установих, че картофите ги ям основно аз, макар да бяха горещи и димящи, а аз – вече изгладняла и любопитна.

Тук му е мястото да кажа, че в късния следобед идеята за женско парти се разбила на пух и прах от допускането на мъжко присъствие – двама познати млади, чаровни и обикновено извън България мъже се бяха завърнали и как да пропусне домакинята, пък и ние, да си побъбрим с тях! Тъй че партито, установих с влизането си, вече бе станало смесено. По-късно върху нощната лампа се метна шал, и от бира на бира се стигна до там, че да се откровеничи.

Започна се с разговори кой какво гледал наскоро, после домакинята поиска да ни прочете любимия си сонет от Майкъл Дрейтън. Този поет за мен бе непознат до момента, но проверката в Google показа, че е съвременник на Шекспир и много известен поет, живял между 1563 и 1631 година. На български преводи за жалост не са пуснати в мрежата. Сонетът, разбира се, беше любовен, та стана дума и как преди време си писали листчета с пожелания за бъдещите мъже, с които да споделят живота си, някои от присъстващите момичета. Събрали ги в едно шише, навити като папируси и вързани с кончета, а идеологът на тази акция била една млада психоложка, която ги уверила, че желанията им ще се сбъднат, ако мислят какво точно искат. Положителната настройка програмирала съдбата, нещо такова. Шишето две секунди по-късно се материализира на масата между моите картофи с кетчуп. Работата съвсем тенденциозно отиваше в точно определена посока, та не се изненадах когато секунда по-късно се появиха листи и химикали и ни бяха раздадени с дяволито пламъче в очите.

- Ама какво сега, и ние ли ще пишем?
- Аха, айде де, какво толкова, това е игра.
- Ами ако не си мечтаем за мъже? – възропта силният пол.
- Вие за момичета ще пишете.
- И после ги връзваме и ги пускаме в шишето, нали?
- Да, до следващата среща!
- ОК.

Какво пък толкова, наистина?! Доста лично е и го осъзнах в момента, в който се заех с писането. Никога не съм имала идеал за мъж и в началото изобщо не потръгна. Опитах се да извлека нещо от стария си опит, но винаги съм харесвала коренно различни хора, така че и това не помогна. Тогава се концентрирах само върху един, та поне нещо да напиша. После се сетих за другите неща. И стана един дълъг списък, е, не само с мен така се получи де. Само двама присъстващи бяха написали по едно изречение. Момичето виждах за пръв път и бе написало, че иска мъжът да е ръбат. А момчето – че иска жената да може да му плаща сметките за тока и водата. Какво пък, и това е някакво начало! Чувала съм не един мъж да споделя, че всъщност мечтае за богата жена, която да го издържа и да не му е дерт нищо, ако може и баща ù да е влиятелен, че да му намери работа, ще е идеално.

Аз написах това в общи линии. Възпроизведох го по-късно, така че не е дословно същото като оригинала, но смисълът е запазен.

Искам мъжът:
- Да може да се усмихва, често, мило, на мен.
- Да иска деца.
- Да ми има доверие, че не бих го излъгала, нито бих му изневерила, дори и аз да не съм толкова доверчива към него.
- Да прекарва поне половината от времето си без мен и да си има свои занимания и интереси.
- Да ми се обажда преди всяко важно нещо, което прави, или да иска да съм наблизо, а след това да си говорим за него.
- Да изслушва идеите ми и ако види, че не зная откъде да започна или искам да избягам по някое време, да ме насърчава да остана и доведа всичко до край.
- Да ми разказва за своите идеи така, че да ме запали по тях.
- Да е възпитан, да не крещи, да може да плаче, да е дипломатичен и умен.
- Да е поне средна хубост в леглото.
- Да не се къпе с мен.
- Да отделя поне два пъти седмично време за поддържане на тялото си и/или хармонията в себе си, както той разбира това.
- Да яде кулинарните ми експерименти, да не се сърди когато види да купувам или изхвърлям много и различна храна и да не настоява непременно и аз да ям с него.
- Да ме защитава винаги, когато съм или не съм с него, и да ме успокоява, ако съм уплашена.
- Да приема нормално това, че оценките ми не винаги са като неговите, както и вкусовете ни.
- Да не иска да ме променя и да ми се прави на учител.
- Да има кола, която се движи и да иска да ходим веднъж седмично някъде извън мястото, в което живеем, поне на пикник. Да ме научи да карам.

Игрите-предизвикателства са хубаво нещо. Особено ако си мислил, че знаеш докъде се простира предизвикателството. Смятайте, че ви предизвиквам и вие да си направите такъв списък и да го пуснете в блоговете си. Ще видите, че не е страшно и добиваш приятна яснота, донякъде се чувстваш по-целенасочен човек.

Е, на женското парти предизвикателството не бе дотам, докъдето смятахме, защото после домакинята заяви, че преди да пуснем в бутилката пожеланията си, ще ги прочетем. И, моля ви се, аз да съм започнела! Избрах аз да завърша, тъкмо да се подготвя за публичното четене. Това ужасно ме смущава, не мога добре да дишам и съм притеснителна при публични изяви, особено първите 3-4 минути. Искаше ми се да си взема листа и да хукна да бягам. Но останах и си казах, че съм правила и доста по-трудни неща, така че ще се справя и какво като всички разберат нещо толкова съкровено за мен. На първите две точки гласът ми потреперваше, но след това се окопитих и изчетох всичко доста ясно. Тъй че победих притеснителността си и останах докрай.

Най-учудващи ми се сториха честите повторения сред желанията на момичетата мъжът им да има стегнато дупе. Това за пръв път го чух като студентка от една колежка, която се заглеждаше по мъжки задници. Наблюденията ми през годините сочат, че задникът нищо не обещава. Мускулите – още по-малко. По-добре жените да си мечтаят за други стегнати части, защото дори доста дебелите мъже разполагат със стегнати дупета. Другите желания гравитираха все около нежностите, които очакват да си разменят с любимите. Мъжете желаеха жени, които да ги карат да се чувстват спокойни. А едно момиче бе писало нещо, което и аз искам: мъжът да ù помага да бъде добра. Това е страшно важно, но не в смисъл да морализаторства, а да показва чрез себе си и – с усмивка ли, с думи ли – да връща душата ми, когато от нещо издивее, от мрачните пътеки на яда и злобата, по които е кривнала.

А след всичко това се сетих за един много цèнен сонет на Шекспир, който може да се окаже и микс от сонети, отдавна не съм ги разтваряла и напълно в реда на нещата да съм ги омешала:

Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, осъзнало своя гнет,
да люби твойте грешки е съгласно.
Но и петте ми бедни сетива,
напразно се опитват от отдавна
да убедят душата ми в това
че в мойта обич гибелта е явна.

Една утеха имам в тоя свят –
ти мой си рай и ти си моят ад.

29 Август 07, 14:49

Коментари (0)

Дир ID:
Парола:		Забравена парола
		Нов потребител

Общо:	887311
Вчера:	84

Descended From Culture

Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.

0.1041