|
|
 Глог 20:03 |
|
|
"Любов по време на холера" |
Филмът "Любов по време на холера" може и да не хареса на много зрители, но на мен хареса много.
През цялото време ми бе приятно да гледам и тихо се усмихвах на мимиките на испанския актьор Хавиер Бардем, изпълняващ ролята на "девственика" Флорентино Ариса. Лицето и осанката му излъчваха едновременно спънатост, скромност и свенливост, боязлива нежност и именно такива оставаха дори в най-интимните моменти с какви ли не жени.
Филмът е по известния роман "Любов по време на холера" на колумбийския писател и нобелов лауреат за литература Габриел Гарсия Маркес и разказва историята на влюбения за цял живот в една единствена жена – Фермина Даса – Флорентино. Бедният младеж и незаконен син на президента на голяма компания се обрича във вечна вярност към първата си любов и до дълбока старост остава неженен и без деца. Няма миг от живота му, в който да не мисли за Фермина, да не страда от ревност и да не примира от щастие, когато неочаквано се озове в близост до нея. И докато тя открива семейните радости, става майка, предана съпруга, после – съпруга, на която изневеряват и накрая – вдовица, Флорентино постепенно отново се завръща в мечтите ù, колкото повече се разочарова и разбира какво нищожество е съпругът ù. За целия град станалият по щастливо стечение на обстоятелствата наследник на голямата корабоплавателна компания г-н Ариса е нещастен мъж. И той наистина е преживял много тежко, като холера, своята любовна болест. Но неочаквано е намерил лек за болката – способността чрез секса да прави щастливи нещастните жени, потърсили утеха в ласките му. Флорентино е по мъжки предан, нищо не затъмнява образа на неговата Фермина и наистина ме накара да вярвам, че е изпълнил обета си, колкото и парадоксално да е това предвид факта, че в напреднала възраст списъкът на жените, които бе ощастливил, стигна до номер 622.
Атмосферата на филма ме потопи в далечните времена на предела между 19-ти и 20-ти век, когато се развива действието, с гражданската война, дивите мъже, животът на скотовъдците и бързото забогатяване на новобуржоазията, стремяща се към титли и демонстрираща охолния си начин на живот. Режисьорът Майк Нюъл е утвърдено име в гилдията и от всички филми, с които е известен ("Дони Браско", "Усмивката на Мона Лиза", "Хари Потър и огненият бокал"), този се нарежда на второ място след шедьовъра "Четири сватби и едно погребение" като творческо постижение, според мен. Толкова рядко се случва добри романи да се превърнат в хубави филми, но в случая с "Любов по време на холера" се е получило. За мен бе нетипично да гледам Хавиер Бардем режисиран от друг, а не от Педро Алмодовар (играе в неговите филми "Жива плът" и "Високи токчета"). Отново провокативен, но по коренно различен начин, разбираш какво е добрият актьор да се превъплъщава. Не случайно Бардем е звезда, която е допринесла с таланта си за успехите на филми на режисьори като братята Коен и Уди Алън. И макар партньорката му в ролята на Фермина Даса (италианската актриса Джована Мазоджорно) да ме изкефи в няколко момента, като цяло бледнееше на фона на неговото присъствие.
Оригиналната музика на Шакира на моменти ме дразнеше, но предполагам че това е, защото не харесвам гласа на въпросната певица, а отделно не харесвам и нея като визия и сценично поведение. Мисля, че щеше да е по-приятно озвучението да е с онези шлагери, с които започна филмът и които така обичаше да слуша доктор Хувенал Урбино, за когото Фермина се омъжва без любов и защото баща ù категорично отказва и да чуе за бедния кандидат Флорентино, с когото тя си пише страстни писма над година.
|
09 Юни 09, 20:03
 Коментари (0)
|
|
Глог
