Вторични мисли

Рейтинг: 3.00

(105)

Глог

БЛОГ АРХИВ

Глог 18:45

Домакиня в къщи

Майка ми отсъства цяла седмица, така че домакиня в къщи трябваше да съм аз и да се грижа за баща си и за котарака. Към края на седмицата ми се щеше майка да остане там, където гостува, поне още една седмица, толкова, колкото ми трябва да науча котарака да не мяука излишно, защото няма да получи две или три порции храна повече, както и баща си – къде са му чорапите и на други полезни неща. Хронологията на събитията бе следната.

Ден първи, сутрин първа:
В 6 сутринта крясък от коридора: "Ела да го видиш какво е направил!". Ставам, завличам се сънена, отбелязвам като в мъгла, че котаракът не е лежал и тежал върху краката ми. В коридора заварвам баща си, стъпил в локва с остър мирис, излизаща изпод щайга с картофи, които е донесъл предната вечер от село и неблагоразумно е оставил там, а не на недостъпната тераса. До обяд – готвене и 4-кратно миене с препарати на теракота. Щайгата – на недостъпната тераса и съдържанието й – разпределено в дебели чували, които завързвам и изхвърлям ден след ден на няколко курса до контейнерите. Вечерта след работа и двамата с баща ми сме скапани достатъчно, за да се караме на котарака. Той и без това отдавна е забравил, а и не ни се рискува да го стресираме повече след като не е прекарал деня в обичайната си компания – майка ми.

Ден втори:
Готвене. Пране. Пазаруване. Простиране. Обяд. Работа. Вечеря и сън.

Ден трети:
Няма да готвя. Не сме изяли натрупаната храна. Трябва да изчистя. Прахосмукачка. Тия четки Blue magic mop са страхотни. Неочаквано в банята откривам няколко чифта мръсни чорапи. Къде са били до сега, че не съм ги видяла? Сигурно някъде ги е събирал. Както и да е. Накисвам ги и отивам на работа. Преди да се върна, телефонът звъни. "Къде е хлябът?" "В шкафа, в панерчето". "Няма го." Казвам: "Аз съм купила пресен, но е в мен, като се върна, ще го донеса, ама ми се струва, че имаше няколко филии. Ти видя ли добре?" "Видях, айде". Прибирам се. Отварям шкафа, вадя панерчето – вътре има няколко филии хляб, но тъй като не стърчат и не се виждат, за баща ми все едно ги е нямало. След вечеря пита къде са му чорапите. Установявам, че са на най-видно място в неговото крило от гардероба. Питам какво ще облича утре. "Има ли значение, същите дрехи." Взимам дрехите и ги слагам за пране, гладя други и ги оставям на видно място.

Ден четвърти:
Събуждам се и решавам малко да полежа в леглото. Наспала съм се неочаквано добре. Гуща, котаракът, ме е вдигал само веднъж да му сменям пясъка, вместо обичайните три ставания около 2, 4 и 6 часа. Обикновено мяука адски досадно, ако е оцапал тоалетната си и не мирясва, докато не подуши нещо чисто. Нито ляга, а прилага всякакви форми на мъчение чрез разхождане по мечтаещото ми да се наспи в топлите завивки тяло. Имам добра идея за ядене, което досега не съм готвила. Тъкмо случай да експериментирам. Все пак баща ми е всеяден. Готвя, пазарувам, пера и излизам. Вечерта го сварвам да си хапва в адски студена стая. Поглеждам и установявам, че е включил печката, но не на правилната степен. След кратък обстрел с въпроси разбирам, че той за пръв път чува, че тая печка може да духа и студено, а не само да загрява въздуха. Готвеното е одобрено и изядено.

Ден пети:
Гуща не капризничи. Имам още по-добра идея какво да сготвя. Остава ми време за всичко и до обяд се справям. Дори успявам и салата да направя. Започва да става все по-лесно. Изведнъж се сещам, че не сме плащали тока. Звъня на майка си. Срокът бил до утре. Касата – в нашия квартал. Парите – не казвам къде. Абе намерих ги. При касиерката – едва говорещ дядо, прегърбен на две, изтърва си бастуна, с треперещи ръце измъква от портмоненцето си парите и когато плаща 60 лв. почти за ток, прибира обратно 30. Сигурно това са му всичките останали пари. Не вижда рестото, което му връща барикадираната касиерка. Давам му стотинките. Само 4 стотинки. Той не вярва, че са негови. Обяснявам му, че са и че не ги е видял. Пак изтърва бастуна докато опитва да извади портмонето. Тръгвам си почти разплакана, а уж съм виждала толкова тъжни неща...

Ден шести:
Майка утре ще си идва. Стигам до правене и на десерт. Ако не си дойде, може да се преквалифицирам.

Ден седми:
Чували ли сте за капама? Тъй като се пече дълго в гювеч във фурната, към 3 часа, понякога и повече, не бях правила отдавна. Но сега за майка се постаравам. Изчиствам навсякъде. Пазарувам. Гуща усеща нещо – снощи твърде много мяука и днес до обяд още не е легнал да спи и капризничи. Мирише му на няколко вида месо все пак. Когато вижда как глинената съдина потъва във фурната, се примирява и отказва да мяука отчаяно. Час след като трябва да е пристигнал влака, майка още я няма. Обаждам се. Баща ми бил при нея на гарата, имало голямо закъснение, за което никой не съобщил и дори на таблото пишело, че такова няма, но не знаели и къде е влакът. Типично за родните железници. На заминаване се оказа, че влакът, обявен по таблата им, от този ден вече не пътувал в тоя час, а един и половина часа по-рано. Ама и те разбрали сутринта, така че пътниците да не се сърдели. Това е.

17 Декември 06, 18:45

Коментари (0)

Дир ID:
Парола:		Забравена парола
		Нов потребител

Общо:	887311
Вчера:	84

Descended From Culture

Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.

0.112