| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
юли 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глог 10:51 |
|
|
ПАРКА - спирка съвършенство |
В събота се разходих в парка. Бе мрачно и задушно. Дърветата се бяха раззеленили и още почти от входа на голямата ни "градина", както я наричахме като малки – защото тогава там имаше розариуми и алеи с цветни петна – се почувствах отново в любимото си място: пищно, ухаещо на пръст и треви, сенките се гонят с децата и никой не настига топките, гарвани грачат в единия край на централната алея, където в непосредствена близост до тенискортовете е окаяният и разграбен Морски клуб и заграденият и запуснат ресторант "Златен рог", а в другия край на алеята пеят пойни птици, подскачат и чикчирикат врабчета, викат родители и бойко си шепнат старци по пейките...
Паркът в Ямбол е наистина странно и обгърнато от необяснимо мистична атмосфера място. Старите дървета са обрасли с пропълзял по дънерите и стърчащите им коренища бръшлян, някой е поставил къщички за птиците, на една алея смаяна виждам булка с огромна рокля, стиска букета си, до нея младоженец и няколко млади хора, може би кумовете и шаферите. Заели са две пейки, тя стиска букета – защо не го е хвърлила, всички изглеждат много нещастни и аз се чудя какво става тук, защо са скупчени на мръсните пейки, защо изглеждат като събудени от сън пияници, които не знаят къде се намират, нито какво да предприемат, просто стоят с отпуснати ръце и безизразни лица... Малко по-нататък момиченце рита топка, цели се в гумите на своя детски джип, детето и родителите са облечени в анцузи с надпис БЪЛГАРИЯ в цветовете на националния трибагреник: бяло-зелено-червено. Цялото семейство изглежда щастливо и почти излъчва собствена светлина.
Уморявам се, сядам и се взирам в листата на възправилите се над мен огромни дървета. Просто релаксирам. И не мисля за нищо, докато изведнъж в напълно изчистеното ми съзнание като надпис на бяла дъска се появява мисълта, че пред мен има три дървета, представляващи съвършена симетрия, двете странични са еднакво наклонени настрани спрямо средното и точно от моята гледно точка това е видно, ако бях малко по-вдясно или вляво, нямаше да забележа. Сигурно съвършенството ей така е навсякъде около нас, просто трябва да постоим малко неподвижни, да се отпуснем, да не се фокусираме върху нищо и да не мислим, за да изпъкне именно то на фона на всичко друго и да ни се подари с красотата на своята необяснимост и съществуване.
Ето затова обичам парка: винаги си тръгвам от него с някакъв неповторим и уникален дар, който зная, че е само за мен и дори да го забравя, ще е оставил чиста диря в душата ми.
|
14 Април 08, 10:51
 Коментари (0)
|
|
Глог
