Вторични мисли

Рейтинг: 3.00

(105)

Глог

БЛОГ АРХИВ

Глог 13:55

	Почти дневник
	Само за една седмица в моя квартал бяха извършени две убийства. Първото – в контейнера до блока намериха пуснато в найлонова торба новородено, удушено с натъпкани в устата парцали и цялото посиняло. Оказа се, че е било родено в собствения ми блок, на първия етаж и убийцата е или майка му, или свекърва й. Коментарите на “бабите” по пейките не спират вече десетина дни. Вече зная такива подробности, като тези, че жената има три момиченца и тъй като са от ромски произход и живеят в общински апартамент като социално слаби, много вероятно е причината за смъртта на бебето да е била не само бедността, но и фактът, че не е момче. Родилката изглежда крайно слаба, измъчена жена и сред много хора в блока буди основно съжаление, което не може да се каже за свекърва й, нито за съпруга – “бабите” коментират, че той пушел все луксозни цигари, когато се появявал, а старата – обикновено нагрочена като буреносен облак – само хокала снаха си. Никой не беше доволен, когато се заселиха, но постепенно свикнахме с това, че желязната решетка, преграждаща коридорчето към гарсониерата им, постоянно е отворена и от нея та чак до началото на стълбището редовно са разпръснати или царевични пръчици, или опаковки от кроасани, или натрошени вафли. Момиченцата са много симпатични, между другото, но все мръсни и не ходят на училище, а оправданието било, че семейството няма пари – училището е само на 100 метра от блока. Полицията бързо разкри случая, както и втория – убийството на възрастния глава на семейство на едни наши познати, много кротки и възпитани хора, които винаги са живели така, че да са за пример. Човекът – 74-годишен, бе нощен пазач от дълги години на намиращата се от другата страна на шосето пред блока му фабрика. Убит е бил от минаващ пиян циганин, добър познайник на полицията. По-точно – бил е пребит до смърт и намерен чак сутринта с разбита глава и натрошен гръден кош. До края на деня бяха хванали убиеца, който си признал. Този същият човек имал и дълго съдебно досие, живеел сам, защото жена му и децата го напуснали – сред биографичните му изпълнения се посочват и такива като гасене на цигари по телата на децата и изхвърлянето им през първия етаж на блока. Майка ми два дни не е на себе си, защото е познавала добре убития, аз познавам само дъщерите му, но от това усещането за нещо ужасно и мен не напуска. Полицията си свърши чудесно работата, но от това манталитетът на ромите, живеещи заедно и в съседство с нас не се променя. За тях човешкият живот сякаш не представлява особена ценност, нито каквато и да е система от порядки в обществото. В понеделник чаках за лекарствата на татко, който бе на работа – този път никой не ме пререди, но имаше две момчета и едното – очевидно ром – през цялото време високо и демонстративно убеждаваше българчето да влиза и да не чака като всички будали на опашка само за една бележка. Българчето не го направи, но чухме доводи като: Ти луд ли си да чакаш; Ти да не смяташ да плащаш в кабинета – ще му кажеш, че сте бедни; Айде, пререди ги – няма три часа да чакаме... Аз чаках 2 часа и почти си прочетох тоя път книгата, но вече пред кабинет на лекар или зъболекар без книга или списание не ходя, защото знам, че един час не ми мърда. Между другото, учениците чакаха за бележка, а беше първият им учебен ден след ваканцията. Винаги съм живяла в съседство с цигани – преди от едната страна на квартала им, сега – от другата, учила съм с тях, имала съм две добри приятелки циганки, но те искаха да са като нас, да живеят в по-чисти домове, да учат и да четат, да предадат тия неща на децата си, едната обичаше математиката. Какво искат тези сега – просто не ги разбирам. Не мога да проумея как ще износиш девет месеца дете и накрая ще го убиеш и хвърлиш като отпадък на боклука – ако не го е искала, майката е можела да го даде за осиновяване, толкова хора са бездетни не само в България. Как така ще строшиш на някого главата с телефонна слушалка и ще продължиш да го блъскаш, докато не стане на пихтия, без дори да го познаваш, просто защото ти е казал вероятно нещо, което не ти харесва. Някой ти пречи, убиваш го и вече никой не ти пречи. Това всъщност би трябвало да не ми звучи необяснимо – защото това е новият морал, лишен от всякакъв намек за различие между човека и животното в начина на оцеляване по пътя на естествения отбор. Оцеляват най-силните, най-свирепите и най-хитрите. Именно това е моралът, който насаждат политиците ни – какво демонстрират те по медиите? Демонстрират, че към тях законите трябва да се отнасят по различен начин, че за тях колите трябва да са различни, че за тях местата на събиране трябва да са най-скъпите, че тях не бива да ги критикуват и гледат под лупа, че те могат да минават през полицейски проверки, защото бързат, че те могат да пребиват два пъти за два месеца хора за това, че им препречили пътя... Те – излиза – са политици, за да са най-богатите, най-неприкосновените и най-могъщите, а не – за да работят в интерес на избирателите си. Преди време един форумец попита какви са европейските ценности и никой не можа да му отговори. Всъщност – единственото, по което ние, неживелите там, можем да съдим за някакви морални ценности там, е информационният поток в медиите. Там можем често да чуем, как някой партиен функционер си е подал оставката, защото са публикувани материали, хвърлящи подозрение върху неговите доходи или поведение. Едва когато видя някой да постъпи така, да прояви поне следа от разкаяние, че избирателите му са се почувствали неудобно като са гласували за него, а името му е забъркано в долен скандал, да си подаде оставката – едва тогава ще повярвам, че България е част от Европа.
	12 Април 06, 13:55 Коментари (0)

Дир ID:
Парола:		Забравена парола
		Нов потребител

Общо:	887311
Вчера:	84

Descended From Culture

Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.

0.101