|
Рейтинг: 3.00
(105)
|
Глог |
|
За контакти |
|
Връзки |
|
Вторични мисли |
|
Александруполис |
|
Родопи |
|
Рила/Rila |
|
Последният еднорог |
|
Галерия |
|
Старини |
| БЛОГ АРХИВ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| «« | октомври 2024 | »» | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Глог 13:36 |
| « Обратно |
|
Ден за плитки | ||
|
Днес е ден за плитки. Така наричам дните, в които имам нужда да разделя косата си на път и да я сплета, за да ми подскачат четчиците на плитките по рамената и да ми повдигат настроението. Сутринта започна твърде рано. В седем и половина не издържах и станах, защото котаракът не ме оставяше на мира от 6:30. Долу-горе тогава се належава и наспива, след което става, обикаля си вилаетите и му става скучно. От известно време допълва времето до ставането ми с изкатерване на масата и скачане от там върху мен, както и обратно – със скачане нагоре към масата, като за трамплин се ползва собственото ми отпуснато и мечтаещо да си доспи тяло. При поредното измрънкване да спре и да ме остави, днес ми сервира нов номер. Като предпазна мярка срещу последващи атаки се увих в завивките и оставих да стърчи само едното ми ухо със затъкната в него оранжева тапа – антимяутин, както съм кръстила този гениален артикул. След минута време, тъкмо се отпускам, и усещам познато раздвижване на въздуха около ухото ми. Отварям очи и виждам плътно до главата си физиономията на звяра, а в същото време усещам лапата му как бута тапата, подаваща се от ухото ми. Добре, че без нокти, явно това му е новата игра. Така че нямаше как да не стана, иначе щеше да продължи, вече с нокти, и да ми издере ухото. Пуснах си музика, свърших доста неща из къщи и дори се помъчих да преведа нещо, което ми бе пратил приятел. После правих експерименти на компютъра, та се сетих, че не съм ви разказвала нещо доста смешно, което се случи вчера. Имам колега, който е въз глух. Следобед бях сложила слушалки и се мъчех да чуя свален запис, но това се оказа невъзможно, защото през слушалките и струящия от тях звук нахлуваше и се врязваше в главата ми пищящият глас на една колежка. Погледнах и тъкмо да ú направя забележка, че ще срути стените, видях, че всъщност крещи в ухото на глухия колега къде да ú свали снимките от фотоапарата си. - Ей в тая папка, виждаш ли я, тук ми ги свали, отворих я специално! Докато тя надува децибелите, той пръхти, като че ли прехвърля с лопата една каруца пясък, а всъщност включва апарата в компютъра. - Чу ли бе! Ето тук, виж, пиша ти името и върху това листче, че бързам, имам работа! Той – никакъв признак да е чул. Тя: - В папка "Нови", чуваш ли? - Ама стига си ми шептяла в ухото! – изведнъж скача той. А ние – падаме възнак. – Ама-ха, аз да не съм глух! Зашепнала ми в ухото! То вярно, че малко тежко чувам, но чак пък толкоз... |
|||
12 Април 07, 13:36
 Коментари (0)
|
