Вторични мисли

Рейтинг: 3.00

(105)

Глог

БЛОГ АРХИВ

Глог 18:32

Едуардо Мендоса

Скоро попаднах на две книги от един и същ, непознат досега за мен автор – Едуардо Мендоса.

Първата – "Ни вест от Гурб", бе приятна за четене, но накрая я завърших поотегчена и с усещането, че са ми пробутали разказ за роман и всичките приключения на двама извънземни, които се изгубват в Барселона, са всъщност банални и претекст да ни се поднесат със забавен тон собствените ни делнични хорски неволи. От рода на разкопани и незаровени дупки от водното, енергото, газовото, телевизионното, телекомуникационното или друго някое предприятие. В които или не падаме, или го правим – както една от приятелката ми ден преди сватбата си (сватбата се състоя и тя дори малко съжаляваше, че не е с гипс, за да има по-епохални кадри за поколението, което се появи скоро на хоризонта).

Втората обаче, ооо, втората се казваше "Загадката на омагьосаната крипта" и ми припомни отдавнашното удоволствие от четенето на "Сговор на глупци" на Джон Кенеди Тул. Че авторът пише добре за мен е безспорно, че има чудесно живо чувство за хумор – също, че подобно четиво може да се поглъща на всякакви места и да не губите нишката на разказване независимо дали сте в автобус или кресло – не се съмнявайте. И най-добрата новина – загадка има и тя е свързана с девическо училище към манастир. А по-добрата новина за мен е, че това не води до сладникав развой на нещата, а до пародиране и заобикаляне на всички предполагаеми сюжети, които могат да изникнат в главата ви. Накрая се оказва, че омагьосана крипта няма, но пък добре стои в заглавието. Историята е криминална, а ако гледате в момента "МОНК" (защото аз го гледам) – детективът е по-луд от него, изваждат го от психиатрията да открие поредното изчезнало девойче и докато се лута из Барселона и околностите между сестра си, проститутката, и една бивша възпитаничка на пансиона към манастира (също бивша лесбийка и настояща селска развратница, попаднала в градче с черни черноработници, негри де), та току човекът се отнесе и започне да си говори или да припознава любимия си доктор Суграниес в този и онзи. На сайта на издателство "Колибри" има откъси, така че копирах един особено показателен и който иска може да го прочете.

„Почти бях заспал, когато на вратата се почука. За щастие на нея имаше резе и аз бях имал благоразумието да го пусна преди да си легна, така че посетителят, който и да беше той и каквито и да бяха намеренията му, се бе видял принуден да похлопа преди да влезе. Попитах кой е, като предположих, че ще да е някой обратен, дошъл с намерението да ми прави конкретно предложение, по всяка вероятност свързано с пари, но ми отговори не съвсем непознат глас, който казваше:

- Пусни ме да вляза, аз съм приятелят на сбърканата ти сестра. Открехнах вратата и видях, че наистина чука шведът-левент, когото преди няколко часа бях видял в компанията на сестра ми, макар че мощното му чене не беше обрамчено вече от предишната руса брада, ако изобщо беше имал брада – както споменах, аз съм твърде наблюдателен, но подобни подробности понякога ми убягват, – а дрехите му бяха малко пораздърпани.

- С какво мога да ви услужа? – запитах.

- Искам да вляза – обади се шведът с треперлив глас.

Поколебах се няколко секунди, но накрая му сторих път да мине, понеже ставаше дума за клиент на сестра ми, по-точно за нейния приятел, според собственото му определение, а на мен не ми изнасяше ни най-малко да си развалям отношенията с нея. Реших, че може би желае да обсъдим някой семеен въпрос и е сметнал, че аз, като мъж, съм по-подходящ събеседник за това. Тази вече отживяла деликатност и нещо във вида на шведа ми подсказваха, че пред мен стои свестен човек, впечатление, което не се наруши, дори когато той измъкна пистолет от вътрешния си джоб и го насочи към мен, докато присядаше на леглото. Аз обаче имам страх от оръжията, иначе престъпната ми кариера едва ли щеше да бъде толкова кратка, и му го казах:

- Виждам, господине, – подех бавно аз, като ръкомахах енергично и се стремях да изговарям правилно думите, та езиковата бариера да не попречи на взаимното ни разбирателство, – че нещо ви кара да се съмнявате в мен било то поради естественото недоверие, което буди видът ми, било заради някой от онези слухове, които злите езици са толкова склонни да разпространяват. Държа обаче да ви уверя, че за моя чест, за чест на сестра ми, sister, и на святата ни майчица, Господ да я дари с вечен покой, няма защо да се боите от мен. Аз съм достатъчно проницателен и макар да ви познавам само бегло, веднага забелязах, че сте човек с принципи, образован, порядъчен и от добро семейство и че по всяка вероятност житейските превратности са ви насочили към бурно съществуване, към търсене на по-широки хоризонти и дори на забрава.

По всичко личеше, че моята непринуденост не бе сломила ината му. Той продължаваше да седи на леглото, вперил очи в мен с безизразно изражение, потънал очевидно в неизвестно какви болезнени спомени, неописуеми видения и тъжни помисли.

- Може би сте решили, – продължих аз, за да отклоня съзнанието му от евентуална зла умисъл, която можеше да ме превърне в изкупителна жертва, – че между моята sisterиme съществува нещо повече от роднинска връзка. За жалост не разполагам с достоверни, нито с каквито и да било други документи, в подкрепа на последното. Имам предвид на роднинската ни връзка, което автоматично би отхвърлило всяко злонамерено предположение. Не бих могъл да приведа като доказателство за общия ни произход дори физическата ни прилика, след като кака е толкова красива, beautiful, а аз, клетият, същинска фъшкия, ала такива работи се случват често, защото природата раздава даровете си произволно, и би било твърде несправедливо аз да плащам за това, че съм изтеглил по-неблагоприятен жребий, не мислите ли?
Явно не мислеше, защото продължаваше да седи невъзмутимо. Вместо коментар, си бе свалил връхната дреха – сигурно топлеше много – и бе останал по фланелка, излагайки на показ херкулесовия релеф на тялото и мишците си – не бих се учудил, ако между напращелите му мускули бе изникнала като по чудо Богородицата от Монтсерат. Предположих, че е пристрастéн към развиването на физиката и е любител на методите за самостоятелно телесно укрепване, за което си купува гири, пружини, гуми и колелца, с цел да прави гимнастически упражнения в спалнята си, затова реших да проуча с ласкателство тази черта от неговата личност, която отдадох на душевна неуравновесеност, страх от жените или може би неутвърдена мъжественост.

- Няма нищо по-недостойно, приятелю мой, от това да си го изкарате на човек като мен: аз не упражнявам никакъв спорт, не пазя диети, не близвам грейпфрут, понеже не го обичам, и дори не пуша. О, вие, Тарзан на моретата, скандинавски титан, достоен следовник на знаменития Чарлс Атлас, за когото, предвид младостта ви, едва ли сте чували, ала на времето, с прикляканията си като същински тигър, той будеше голяма завист у слаботелесните, които днес са вече развалини.

Докато редях тези успокоителни слова, аз обхождах с очи стаята, търсейки някой тъп предмет, с който да го фрасна по черепа, ако доводите ми не успееха да разсеят очебийната му враждебност, и когато надникнах под леглото, за да видя има ли цукало, което да използвам вместо боздуган, – в тоя мизерен хотел обаче и цукало нямаше – забелязах, че между краката му се оформя тъмна локва и в първия миг си помислих, че неволно се е изпуснал.
- Или може би след като ни видяхте заедно, – продължих аз, защото бях забелязал, че докато му говоря, той не понечва да премине в атака, – сте си извадили погрешното заключение, че аз съм сводникът на вашата, позволете ми да я нарека така, любима Кандида, love, – вмъквах по някоя и друга английска дума в речта си, за да улесня процеса на разбиране, който при него като да бе леко забавен, – но ви моля да повярвате на думата ми, единствената гаранция за нас, бедните, – че това е грешка, mistake, и че Кандида никога не е била зависима от подобна осъдителна институция: тя цял живот си е живяла свободно, с една-единствена патерица – доктор Суграниес, ако ми позволите това внезапно хрумнало ми сравнение, тъй като сестра ми никога не е стъпвала в медицинско заведение, защото изпитва отвращение към дръжката на лъжицата, която лекарите имат обичая да пъхат в устата на всекиго, за да видят дявол знае какво, а по този начин науката е спестила и на нея, и на нейните клиенти безброй неприятности. Позволете ми също така да добавя, че по време на твърде кратката си, заради безкрайната й младост, кариера, Кандида, mesister, не е имала нито веднъж и най-малък симптом на гонорея, трипер, сифилис или друга позната разновидност на тази тъй наречена френска болест, french bad, и ако случайно сте лелеяли мечтата да узаконите пред Бога и пред хората връзката си, която, предполагам, е вече факт в сърцата ви, искам да ви уверя, че изборът ви е изключително сполучлив и че можете да разчитате не само на съгласието ми, но и на братската ми благословия.

С най-прекрасната си усмивка на уста, аз пристъпих към него с отворени обятия, досущ като папа, и понеже шведът не даваше вид, че има нещо против подобна сърдечност, едва доближил достатъчно до него, забих яко коляно в срамните му части – изпитана в случайностите практика, – което обаче не му направи ни най-малко впечатление. Той си седеше с широко отворени очи, макар и вече не вперени в мене, а в безкрая, а от устата му се стичаше зеленикава лига. От тези детайли и от факта, че не дишаше, стигнах до заключението, че сигурно е мъртъв. По-старателният преглед ми помогна да установя, че събралата се в краката му локва е от кръв и че крачолите на кадифените му панталони бяха напоена именно с тази жизнено необходима течност…”

18 Януари 07, 18:32

Коментари (0)

Дир ID:
Парола:		Забравена парола
		Нов потребител

Общо:	887311
Вчера:	84

Descended From Culture

Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.

0.105