Вторични мисли

Рейтинг: 3.00

(105)

Глог

БЛОГ АРХИВ

Глог 19:07

Фирменият купон

Фирменият купон за не един и двама е лелеяна мечта, но за не по-малко хора – повтарящият се неколкократно през годината малък ужас с единствена алтернатива да стане по-голям ужас. Със задоволство отбелязвам, че от две години се придвижих без никакъв преход от втората група към първата. Оказа се доста лесно.

Има хора, които и на Марс да ги пуснеш, пак ще им е гот и ще намерят начин да се забавляват. Други го правят не толкова бързо и имат нужда да се отърсят от вечната склонност към разсъждения. Има и такива, които никога не го правят, а си остават вечно недоволни и мърморещи, че нещо не е както им харесва на тях и к’ви са тез простотии и тез чалги и селянии, дето се вихрят край тях, ние в град ли живеем, ама ха...

Ясно е, че не е хубаво да се делиш от колектива, с който прекарваш по-голяма част от живота си. Къде за добро, къде за лошо, но това са хората, които са наоколо, когато имаш нужда да разкажеш нещо, да споделиш, а също и ония, на които си го изкарваш, ако ти е накипяло в къщи.

Стъпка първа: И ДА НЕ ТИ СЕ ХОДИ, НАПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА СИ НА ТОЗИ КУПОН.

Обикновено коледният купон е в кърпа вързан, ако с другите по един или друг повод сме се разминали. Куверти се предлагат отрано, има хора, които с въодушевление организират подобни събирачки, обсъждат се заведения. Винаги ми се е струвало чудовищно, че тия работи струват много по-скъпо, отколкото повечето от нас могат да изядат и изпият и със същите пари мога да отида два пъти с приятели да се почерпя обилно. Опитът от предишни години говори и че ресторантьорите обичат да си пробутват боклуците на зажаднелите да отпуснат душите на всяка цена каталясали от работа наемници на пазара на труда.

Стъпка втора: НО КАКВОТО – ТАКОВА И КОЛКОТО – ТОЛКОВА.

Защото да си намериш места за над 10 души по празниците на свободна консумация е невъзможно. Тъй че – сумата се жертва. Тая година не ми беше никак жал – не че съм забогатяла и имам повече за пръскане, просто за пръв път в ресторанта ни сервират прясна и топла мешана скара на жар, предшествана от отлично приготвени току-що салати и предястие. Отделно имаше плодове в изобилие, ядки, вина и безалкохолно, както и концентрат по избор, а собствениците не се изциганиха да спрат климатиците и да ни оставят да танцуваме и да се сгряваме от човешката си топлина. Изобщо – всичко, което може да помрачи доброто прекарване от страна на заведението, за пръв път за моя радост липсваше. Е, миналата година горепосочените опасения бяха пълен комплект, но какво от това – бях твърдо решила, че ще си прекарам добре и наблегнах повече на танците, отколкото на хапването. И именно тогава открих, че не е никак трудно да загърбиш неудобствата или нещата, които обикновено те дразнят и да си прекараш добре. Защото музиката изобщо не е онази, която слушам, но какво да направя – такава си е. За колегите ми също, но повечето предпочитат да стоят по масите, тихо да говорят пак за проблемите на работа или да се надвикват, ако музиката е много силна, да се ядосват и тази вечер за неща, които не е в силите им да променят и така 4-5 часа. Тъй като тоя вариант ми е познат, вече не смятам да го практикувам.

Стъпка три: ДОРИ И ДА НЕ ЗНАЕТЕ КАК – ТАНЦУВАЙТЕ И НЕ СЕ ЗАСТОЯВАЙТЕ ПО МАСИТЕ. МУЗИКАТА Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ – ВАЖНО Е ДВИЖЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО ДА ИГРАЕТЕ.

За мен разковничето на приятната вечер се оказаха танците и откакто не се застоявам по масите на фирмени купони, научих перфектно правото хоро и почти перфектно едно друго, на което не зная името, но върви с някаква много смешна песен “Бяла роза ще закича...”. Обикновено хващам бързо ритъма и тъй като останалите могат да го играят, ги гледам в краката и играя и аз. Дори ми остава време да вдигна поглед и да се усмихна – а те го правят непрекъснато и се кефят. Толкова е приятно да ти се усмихват и познати, и непознати! Имам известен напредък и в кючека, но още доста може да се желае от мен в това отношение. Просто гледам на всичко като на забавна игра, която искам да науча. И изобщо не ми пука чалга ли е, рок ли или туист, скачам на всичко и си прекарвам добре, а съм забелязала, че в почивките имам достатъчно време и за приказки, и апетитът ми е по-добър, и напиването – или много бавно, или изобщо не стига до него. А на тоя фирмен купон вкусих 30-годишна отлежала в дъбови бъчви ракия и трябва да ви кажа, че ухаеше на бърбън и бе невероятна вкусотия.

Между другото, ако сте много вързани в краката, също не се притеснявайте – на дансинга винаги има или скоро се появяват поне един-двама още по-вързани или просто ужасно натряскани купонджии, които падат и стават. Вземете пример от тях – те рядко се отказват, преди да заспят на столовете си при поредната глътка набързо.

Накрая, ако следвате предните стъпки, ви гарантирам, че ще забравите и за фирмените клюкари и няма да ви пука вече никога какво, кога и колко злобно говорят зад гърба ви. Майната им, вашите спомени ще са хубави, а на тях нищо друго няма да им е останало, освен завистливи приказки.

25 Декември 06, 19:07

Коментари (0)

Дир ID:
Парола:		Забравена парола
		Нов потребител

Общо:	887311
Вчера:	84

Descended From Culture

Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.

0.1205